Розата
Розата
Розата бе пъпка, постепенно се разпукна.
Роди се червена с цвета на кръвта.
Ароматът привлече пчелите и топлия лъх.
В разцвета на силите си
тя подари послание с мечти за Любов.
Вдъхна надежда на влюбени.
И стана ден и после нощ,
и ден след ден, и нощ след нощ,
принасяха ù почести.
Но в зноен ден един,
дали от славата, в която я обляха ценители
и я нарекоха: "с божеството слята",
дали от тежката корона на царица на цветята,
дали от времето, отмерващо систематично
часове и дни безлични...
Тя, Розата прекрасна,
глава отпусна уморена
и почна да ù става ясно,
че само миг красота бе ù отредена.
Тогава леко-леко се прибра
и скри се плахо в своята самота.
Но вятърът не я остави и така -
отнесе къс по къс съсухарените листца.
И свърши се с розата обрулена,
остана само розов дъх в сърцата ВЛЮБЕНИ...
Елена Панталеева Бартенева / Йовевска
Ловеч 1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Йовевска Всички права запазени
