Розата оградата премина
Роди се роза -
ефирна,
чудно хубава,
добра.
Живя сред тръни,
но и сред цветя.
Живя с усмивка,
с устрем,
с красота.
Живя в борба,
със сълзи на очи,
но с обич към света.
И както всяка роза
през оградата
надзърташе
оттатък.
Всичко бе в мъгла.
И питаше се тя -
там ли ще е любовта?
Защото търсеше
Любов
по времето
на краткия престой
на душата си
във земния живот.
Вчера розата оградата премина.
От нас
няма никой да научи
дали в мъглата
срещнала е Любовта.
Ако има как да известИ...
На всяка роза ще се случи.
А тази роза...
нека Господ я прости...
Евгения Маринчева
11 март 2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados