Mar 11, 2008, 8:16 PM

Розата оградата премина 

  Poetry » Phylosophy
832 0 4
                             на Валя

Роди се роза -
ефирна,
чудно хубава,
добра.
Живя сред тръни,
но и сред цветя.
Живя с усмивка,
с устрем,
с красота.
Живя в борба,
със сълзи на очи,
но с обич към света.

И както всяка роза
през оградата
надзърташе
оттатък.
Всичко бе в мъгла.
И питаше се тя -
там ли ще е любовта?
Защото търсеше
Любов
по времето
на краткия престой
на душата си
във земния живот.

Вчера розата оградата премина.
От нас
няма никой да научи
дали в мъглата
срещнала е Любовта.
Ако има как да известИ...
На всяка роза ще се случи.
А тази роза...
нека Господ я прости...


Евгения Маринчева
11 март 2008

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??