Розите цъфтят и прецъфтяват,
не драскат остро техните бодли.
Спомените цветни хлад навяват,
а как не спира само да боли...
Умират тихо залезите уморени,
пропити с хиляди изплакани сълзи.
Минават бавно дните отредени,
идват нови- без да има аз и ти.
Колко време трябва да измине?
Розите дали отново ще цъфтят?
Колко дни или дори години
ще бъде стръмен дългият ни път?
Въпросите без отговор горчат,
а белезите стари прокървиха.
Капки кръв в душата ми блестят,
а колко много мъка скриха...
Розите цъфтят и прецъфтяват,
не спира този техен кръговрат.
Ще дойде време пак да упояват
с нови клонки моя скучен свят.
Разцъфнат ли отново преродени,
докоснали със своя аромат света
ще тръгна с нова вяра окрилена
да сбъдна своята жадувана мечта.
10.07.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados