Розов блян

23 jul 2009, 21:32

Poesía » Versos blancos

1135 0 1

Розов блян

Морето бе розово вчера,
повярвай, розово беше.
И помня малката розова перла,
която в пясъка розов блестеше
и ти я прегърна със шепа.
А слънцето пареше вчера,
повярвай, огнено беше.
И пареха твоите пръсти,
когато докосна със шепот
косите ми огнено гъсти
и малката розова перла
изгря в тях от тебе втъкана.
Повярвай ми, огнено розов
сякаш светът беше станал.
Единствено синя прохлада
в очите ми нежно блестеше.
Във нея ме къпеше цяла
и синьото също гореше.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dimibs (ДИМА)

2009-07-23T21:36:55+03:00

Ако можеше това да бъде наистина така,но розовия блян се гледа през розови очила .Иначе всичко си е по мястото.