23.07.2009 г., 21:32

Розов блян

1.4K 0 1

Розов блян

Морето бе розово вчера,
повярвай, розово беше.
И помня малката розова перла,
която в пясъка розов блестеше
и ти я прегърна със шепа.
А слънцето пареше вчера,
повярвай, огнено беше.
И пареха твоите пръсти,
когато докосна със шепот
косите ми огнено гъсти
и малката розова перла
изгря в тях от тебе втъкана.
Повярвай ми, огнено розов
сякаш светът беше станал.
Единствено синя прохлада
в очите ми нежно блестеше.
Във нея ме къпеше цяла
и синьото също гореше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Йончева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако можеше това да бъде наистина така,но розовия блян се гледа през розови очила .Иначе всичко си е по мястото.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...