15 sept 2009, 20:41

Розов слон

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

 

Няма улици,

няма лица.

Разпищял се е  СОТ-а,

досущ Йерихонска тръба

в преситени, нагли сърца...

Пауза.

После живота.

После Содом и Гомор.

Само кръстът на хълма

още вярата мъчи

и не вярва че има Съдба

- безстопанствено куче

от бездомния двор.

 

След трите конника,

преди последния речeтатив

делят две бабички изстиналата каша.

Нали си жив. Нали си жив.

Нали усмивката ти е подгонила Вселената на паша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Нали усмивката ти е подгонила Вселената на паша."

  • "...и не вярва че има Съдба
    - безстопанствено куче
    от бездомния двор."

    Не вярва!
  • видях розови слонове и без 2 по 100...

    поздрав, Дайк!
  • Ей така едно по 100, две по 100...и се раждат розови слонове )). За това е засукано..." ти сеа мене уважаеш ли мъ...А? Утре е сряда , ако пак не ме хванат да бачкам до късно мисля да се отбия в Жулиото
  • Розов слонн, даа

    подсети ме за една наша приятелка и ме подгони на паша из нейните думни пасища

    днес

    една улица ми дойде на гости
    _______________________
    нищо чудно, тя си е такава


    не почука
    _____________________
    улиците са невъзпитани


    влезе през прозореца
    _________________
    че откъде другаде?



    чувстваше се като у дома си
    ________________________
    не съм изненадана


    почерпи ме
    __________________________
    нормално, така правят гостите


    с прахоляк
    __________
    много ясно!



    кое е чудното тогава?
    ___________________
    как позна прозореца ми?


    ufff

    та и розовите слонове така, невъзпитано,.. през прозореца

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...