23 nov 2007, 11:54

Розова серия

1.2K 0 25
I

Обичам като кърлеж.
Паразитно.
Обичам те и смуча.
От душата ти.
Живота ти
разбивам. И разхвърлям
мечтите ти.
И снасям си яйцата.

Обичам като кърлеж.
Зло подкожно.
Обичам да забивам.
В теб хобота си.
Събличам красотата ти.
До грозно.
Извличам всичко живо.
Със охота.

Обичам като кърлеж.
Във сърцето ти.
Забит съм и го пълня.
Със съсиреци.
Обичам те. Но мъртва.
Като скелет.
Обичано убит.
Изконсумиран.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявам се, че коментара ми е малко закъснял, но след като прочетох не мога да не кажа, че страшно ми хареса и мисля (и се надявам) че разбрах за какво точно говориш. Страхотен си!
  • Почувствах се задължителна да се изкажа
    Чак сега ме целна прозрението, че обичано убития скелет и т.н. се отнася за "него", а не за "нея". И някак си се сетих за Йорик. Приживе вменява преди всичко страх, защото пълни съвестта със съсиреци..., но във вид на череп само един човек се сеща за него... Само този, който приживе е познал това, което се крие между скелета и кожата... Аз май почти никога не разбирам какво точно искаш да кажеш, но пък винаги, след стиховете ти се
    отплесвам в друго направление
    (май думата беше - измерение)...
    То за това си има и термин,
    и здравно заведение.
    И аз знам къде се намира...
    Зад следствената служба, на баира...

    Бъди здрав! И леко лабилен...
  • Мая, не е задължително всеки обичан труп да бие на некрофилия. Това, че те обичам толкова много, а си жива, не те ли кара да се радваш двойно повече на живота?
    Деска, понякога тази любов е факт много преди замислянето!
    Елишка, подготвям те за втора серия
    Арлина, голяма си...
    Креми, мълчанието е злато в някой държави
    Инна, много добре казано!
    Дарче и на мен подобно ми звучи

    На всички благодаря за вниманието, особено на Цвети, чийто коментар е невидимо ласкателен! Очаквайте следващия епизод!
  • Нестандартен...хубав стих!
  • А кърлежите значи обичат...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...