23.11.2007 г., 11:54

Розова серия

1.2K 0 25
I

Обичам като кърлеж.
Паразитно.
Обичам те и смуча.
От душата ти.
Живота ти
разбивам. И разхвърлям
мечтите ти.
И снасям си яйцата.

Обичам като кърлеж.
Зло подкожно.
Обичам да забивам.
В теб хобота си.
Събличам красотата ти.
До грозно.
Извличам всичко живо.
Със охота.

Обичам като кърлеж.
Във сърцето ти.
Забит съм и го пълня.
Със съсиреци.
Обичам те. Но мъртва.
Като скелет.
Обичано убит.
Изконсумиран.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявам се, че коментара ми е малко закъснял, но след като прочетох не мога да не кажа, че страшно ми хареса и мисля (и се надявам) че разбрах за какво точно говориш. Страхотен си!
  • Почувствах се задължителна да се изкажа
    Чак сега ме целна прозрението, че обичано убития скелет и т.н. се отнася за "него", а не за "нея". И някак си се сетих за Йорик. Приживе вменява преди всичко страх, защото пълни съвестта със съсиреци..., но във вид на череп само един човек се сеща за него... Само този, който приживе е познал това, което се крие между скелета и кожата... Аз май почти никога не разбирам какво точно искаш да кажеш, но пък винаги, след стиховете ти се
    отплесвам в друго направление
    (май думата беше - измерение)...
    То за това си има и термин,
    и здравно заведение.
    И аз знам къде се намира...
    Зад следствената служба, на баира...

    Бъди здрав! И леко лабилен...
  • Мая, не е задължително всеки обичан труп да бие на некрофилия. Това, че те обичам толкова много, а си жива, не те ли кара да се радваш двойно повече на живота?
    Деска, понякога тази любов е факт много преди замислянето!
    Елишка, подготвям те за втора серия
    Арлина, голяма си...
    Креми, мълчанието е злато в някой държави
    Инна, много добре казано!
    Дарче и на мен подобно ми звучи

    На всички благодаря за вниманието, особено на Цвети, чийто коментар е невидимо ласкателен! Очаквайте следващия епизод!
  • Нестандартен...хубав стих!
  • А кърлежите значи обичат...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...