Розови дрипи
разпорили в напън шева,
ядосани розови дрипи,
на мен си изкарват гнева.
Били всеотдайни и верни
възвишени мои криле,
обаче с промяната вече
излишни се чувствали те.
И как да се сбъднат, когато
не съм им по мярка била?
Отлитат, отиват си - щели
на други да бъдат крила.
Самотна, безкрила и гола,
изгарящ от мисли субект,
в ума си кроя, прекроявам
най-светлия бъдещ проект.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Todos los derechos reservados
