18 ene 2009, 8:58

Розови дрипи

  Poesía
827 0 9
Мечтите ми стари и тесни,
разпорили в напън шева,
ядосани розови дрипи,
на мен си изкарват гнева.

Били всеотдайни и верни
възвишени мои криле,
обаче с промяната вече
излишни се чувствали те.

И как да се сбъднат, когато
не съм им по мярка била?
Отлитат, отиват си - щели
на други да бъдат крила.

Самотна, безкрила и гола,
изгарящ от мисли субект,
в ума си кроя, прекроявам
най-светлия бъдещ проект.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...