Розови дрипи
разпорили в напън шева,
ядосани розови дрипи,
на мен си изкарват гнева.
Били всеотдайни и верни
възвишени мои криле,
обаче с промяната вече
излишни се чувствали те.
И как да се сбъднат, когато
не съм им по мярка била?
Отлитат, отиват си - щели
на други да бъдат крила.
Самотна, безкрила и гола,
изгарящ от мисли субект,
в ума си кроя, прекроявам
най-светлия бъдещ проект.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
