Jan 18, 2009, 8:58 AM

Розови дрипи

  Poetry
828 0 9
Мечтите ми стари и тесни,
разпорили в напън шева,
ядосани розови дрипи,
на мен си изкарват гнева.

Били всеотдайни и верни
възвишени мои криле,
обаче с промяната вече
излишни се чувствали те.

И как да се сбъднат, когато
не съм им по мярка била?
Отлитат, отиват си - щели
на други да бъдат крила.

Самотна, безкрила и гола,
изгарящ от мисли субект,
в ума си кроя, прекроявам
най-светлия бъдещ проект.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...