Jan 18, 2009, 8:58 AM

Розови дрипи

  Poetry
834 0 9
Мечтите ми стари и тесни,
разпорили в напън шева,
ядосани розови дрипи,
на мен си изкарват гнева.

Били всеотдайни и верни
възвишени мои криле,
обаче с промяната вече
излишни се чувствали те.

И как да се сбъднат, когато
не съм им по мярка била?
Отлитат, отиват си - щели
на други да бъдат крила.

Самотна, безкрила и гола,
изгарящ от мисли субект,
в ума си кроя, прекроявам
най-светлия бъдещ проект.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...