17 dic 2007, 14:11

Розови сънища

  Poesía
784 0 4
"Ела с мен" - каза той
и я повлече през поля и гори;
а навън дъжд се сипе - порой -
а той го не вижда дори.
Капките капят, вятърът брули...
но те са щастливи... и сами в своя път.
"Тука ще починеме, миличко, чу ли?" -
посочва той приказен кът.
"Ти си всичко за мене" - изрича му тя.
И го поглежда и някак изтръпва.
Той просто отвръща тихо: "И аз".
И после една нежна прегръдка.
"Обичам те повече от всичко в света
и ще те обичам, но ти бъди моя.
В радост, в тъга, в нищета -
търси ти при мене покоя."
"И аз те обичам, миличък, много,
повече от самата мене дори.
И не бих ти никога казала сбогом -
огън от любовта ти във мене гори..."
... Навън все така си вали, но ей тука
двама влюбени държат се в ръце
и на тях не личи да им пука,
че може дъждът да не спре.
Този миг е всичко за тях -
той е символ на тяхната обич
и техният едничък и скромничък грях
е, че не могат да се обичат те повече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...