s7r (Валери Шуманов)
256 444
17.12.2007 г., 14:11 ч.

Розови сънища 

  Поезия
641 0 4
"Ела с мен" - каза той
и я повлече през поля и гори;
а навън дъжд се сипе - порой -
а той го не вижда дори.
Капките капят, вятърът брули...
но те са щастливи... и сами в своя път.
"Тука ще починеме, миличко, чу ли?" -
посочва той приказен кът.
"Ти си всичко за мене" - изрича му тя.
И го поглежда и някак изтръпва.
Той просто отвръща тихо: "И аз".
И после една нежна прегръдка.
"Обичам те повече от всичко в света
и ще те обичам, но ти бъди моя.
В радост, в тъга, в нищета -
търси ти при мене покоя."
"И аз те обичам, миличък, много,
повече от самата мене дори.
И не бих ти никога казала сбогом -
огън от любовта ти във мене гори..."
... Навън все така си вали, но ей тука
двама влюбени държат се в ръце
и на тях не личи да им пука,
че може дъждът да не спре.
Този миг е всичко за тях -
той е символ на тяхната обич
и техният едничък и скромничък грях
е, че не могат да се обичат те повече...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??