"Ела с мен" - каза той
и я повлече през поля и гори;
а навън дъжд се сипе - порой -
а той го не вижда дори.
Капките капят, вятърът брули...
но те са щастливи... и сами в своя път.
"Тука ще починеме, миличко, чу ли?" -
посочва той приказен кът.
"Ти си всичко за мене" - изрича му тя.
И го поглежда и някак изтръпва.
Той просто отвръща тихо: "И аз".
И после една нежна прегръдка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация