20 feb 2010, 15:50

Ручей 

  Poesía » Otra
932 0 11

Ручейко,

                бликнал сред горските  дебри,

чист като детска сълза,

тичай надолу,

                         докато намериш

своята тиха река!

Бързай – задъхан,

                            сред бисерни пръски,

под яркоцветна дъга,

китки иглика и здравец

                                            напръскал

с капчици бистра роса!

Скачай игриво!

                            Нашепвай легенди!

Пълно е всяко сърце,

щом за минута

                           до тебе приседне

и те докосне с ръце!

Буен,

          пенлив,

                        щедър,

                                      носещ прохлада,

долу, край пътя, слезни:

морният пътник

                               да пие с наслада –

жажда дано утоли!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??