Ручей
Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш
своята тиха река!
Бързай – задъхан,
сред бисерни пръски,
под яркоцветна дъга,
китки иглика и здравец
напръскал
с капчици бистра роса!
Скачай игриво!
Нашепвай легенди!
Пълно е всяко сърце,
щом за минута
до тебе приседне
и те докосне с ръце!
Буен,
пенлив,
щедър,
носещ прохлада,
долу, край пътя, слезни:
морният пътник
да пие с наслада –
жажда дано утоли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
