lility (Лилия)
115 107
14 oct 2010, 14:47

Рухнала реалност 

  Poesía
472 0 4


Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.


Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат,
навън хора да се скрият забързано тичат.
Виждам твоята усмивка, как я обичам.
Само нощта знае колко много в нас се вричам.


Рухнала е реалността, когато те няма.
Очите ти правят болката ми няма.
Твоя глас от всичко най-обожавам,
заради тази любов не се предавам.

© Лилия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??