13 jun 2019, 22:28

Русалка

741 1 0

На скалистия бряг на морето,

приседнала във вечерния здрач,

Русалка гледа морето,

със поглед замислен и благ.

 

Видя го тя в своето царство,

в дълбоките студени води,

сред морски корали и пясък,

момък прекрасен лети.

 

Различен от нея той беше,

със дълги и руси коси,

За какво ли беше дошъл той тука,

в прозрачните сини води.

 

Сви се сърцето на морската нимфа,

след него се гмурна завчас,

за нещастие баба Акула

от нейния поглед го скри.

 

Излезе Русалка на пясъка,

замига смутено с очи,

и вместо русия момък

съзря безброй светлини.

 

Видя град чуден там надалеко,

усети в душата копнеж.

На там я влечеше сърцето,

на там, към оня младеж.

 

Но нещо веднага я жегна.

Как ще стигне до там, и сама

със тази рибя опашка,

с която плува в морето.

 

И тогава Русалка заплака,

зарони горещи сълзи.

И бог и изпрати в отплата

две малки крачета - мечта.

 

С тях по цял ден по пъсъка тича

и търси своя любим,

но вечер настъпи ли здрача,

пак се прибира при морската шир.

 

На скалата кротко присяда,

морето и кротко шепти

приказка за русия момък,

с големите сини очи.

 

И тогава морската нимфа излива,

в песен магическа своя копнеж.

И утрото там я заварва,

изгрева и новият ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...