Jun 13, 2019, 10:28 PM

Русалка 

  Poetry » Odys and poems
398 1 0

На скалистия бряг на морето,

приседнала във вечерния здрач,

Русалка гледа морето,

със поглед замислен и благ.

 

Видя го тя в своето царство,

в дълбоките студени води,

сред морски корали и пясък,

момък прекрасен лети.

 

Различен от нея той беше,

със дълги и руси коси,

За какво ли беше дошъл той тука,

в прозрачните сини води.

 

Сви се сърцето на морската нимфа,

след него се гмурна завчас,

за нещастие баба Акула

от нейния поглед го скри.

 

Излезе Русалка на пясъка,

замига смутено с очи,

и вместо русия момък

съзря безброй светлини.

 

Видя град чуден там надалеко,

усети в душата копнеж.

На там я влечеше сърцето,

на там, към оня младеж.

 

Но нещо веднага я жегна.

Как ще стигне до там, и сама

със тази рибя опашка,

с която плува в морето.

 

И тогава Русалка заплака,

зарони горещи сълзи.

И бог и изпрати в отплата

две малки крачета - мечта.

 

С тях по цял ден по пъсъка тича

и търси своя любим,

но вечер настъпи ли здрача,

пак се прибира при морската шир.

 

На скалата кротко присяда,

морето и кротко шепти

приказка за русия момък,

с големите сини очи.

 

И тогава морската нимфа излива,

в песен магическа своя копнеж.

И утрото там я заварва,

изгрева и новият ден.

 

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??