Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат
Ми думите в теб, аз чувствам, се вливат
И в ръцете ти твои
Аз бавно се влюбвам
Дори сега тях не видяла
Защото искат душата ми те да прегърнат

В очите ти аз, непознати, потъвам
Но толкоз познати ги чувствам
Защото те прозряха отвъд моята яркост,
Отвъд бурния огън, отвъд пепелта.
По топлия кълдъръм те поеха.
Пътят цял ще извървят ли?
Ще се подслонят ли под кирпичения поркрив?
Ще почукат ли, не плахо. А достойно,
с опита на мъдрец
и мъдръстта на търпението,
с раните от моя кълдъръм.
Стопанката крилата, вратата
тогава завчас ще отвори
И с теб ще приседне
пред камината топла
И ще видиш ти, че огънят,
пазещ туй яростно св(о)ето кралство,
може също тъй на уют и любов да ухае.
И в ръцете ти влюбена аз вече
дишаща с пълни гърди ще се сгуша.