Потънал в долините на тази  

                     все по-хрупкава Самсара

                     Расте

                     зад бемчиците по ушите ù

                     Отпива

                     От жестоките устни на катетрите

                     Овързали гръдта ù

                     Пропит от сънища

                     Планети и луни

                     Грижлив

                     В ръцете 

                     На всеобщото утро

                     Гасне в тоновете 

                     На дрезгавия ù глас

                     Снове в плитчините

                     На мъртвите си редове

                     Неврони

                     И мигове

                     Еволюира

                     В оскъдния порив

                     На сърдечните си ритми

                     Пледира за своя

                     Безкомпромисен АЗ

                     И окъснява...

                     Горко му...

                     Горко на Вречения

                     Горко на Клетката

                     И Тъмничаря

                     Горко на жълтите листа...

                     Той пие...

                     Пие всеки спомен

                     Изпита страстната съдба

                     Отпива с грак на вълчи сватби

                     И парят белите цветя...

                     А той обича Я

                     Обича Я

                     Обича...

                     И сгушена в ръцете ТЯ

                     Съвсем безлюдно си отива...

                     Да...

                     Той ще я последва

                     ДА