Потънал в долините на тази
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива
От жестоките устни на катетрите
Овързали гръдта ù
Пропит от сънища
Планети и луни
Грижлив
В ръцете
На всеобщото утро
Гасне в тоновете
На дрезгавия ù глас
Снове в плитчините
На мъртвите си редове
Неврони
И мигове
Еволюира
В оскъдния порив
На сърдечните си ритми
Пледира за своя
Безкомпромисен АЗ
И окъснява...
Горко му...
Горко на Вречения
Горко на Клетката
И Тъмничаря
Горко на жълтите листа...
Той пие...
Пие всеки спомен
Изпита страстната съдба
Отпива с грак на вълчи сватби
И парят белите цветя...
А той обича Я
Обича Я
Обича...
И сгушена в ръцете ТЯ
Съвсем безлюдно си отива...
Да...
Той ще я последва
ДА
© Донърджак All rights reserved.
Хубави думи, Джак!