May 30, 2013, 6:29 PM

Ръце

  Poetry » Love
1.2K 0 1

                     Потънал в долините на тази  

                     все по-хрупкава Самсара

                     Расте

                     зад бемчиците по ушите ù

 

                     Отпива

                     От жестоките устни на катетрите

                     Овързали гръдта ù

                     Пропит от сънища

                     Планети и луни

 

                     Грижлив

                     В ръцете 

                     На всеобщото утро

                     Гасне в тоновете 

                     На дрезгавия ù глас

 

                     Снове в плитчините

                     На мъртвите си редове

                     Неврони

                     И мигове

 

                     Еволюира

                     В оскъдния порив

                     На сърдечните си ритми

 

                     Пледира за своя

                     Безкомпромисен АЗ

                     И окъснява...

 

                     Горко му...

                     Горко на Вречения

                     Горко на Клетката

                     И Тъмничаря

                     Горко на жълтите листа...

 

                     Той пие...

                     Пие всеки спомен

                     Изпита страстната съдба

                     Отпива с грак на вълчи сватби

                     И парят белите цветя...

 

                     А той обича Я

                     Обича Я

                     Обича...

                     И сгушена в ръцете ТЯ

                     Съвсем безлюдно си отива...

 

                     Да...

                     Той ще я последва

                     ДА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... дано не съм права в усещанията си!

    Хубави думи, Джак!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...