30 мая 2013 г., 18:29

Ръце

1.2K 0 1

                     Потънал в долините на тази  

                     все по-хрупкава Самсара

                     Расте

                     зад бемчиците по ушите ù

 

                     Отпива

                     От жестоките устни на катетрите

                     Овързали гръдта ù

                     Пропит от сънища

                     Планети и луни

 

                     Грижлив

                     В ръцете 

                     На всеобщото утро

                     Гасне в тоновете 

                     На дрезгавия ù глас

 

                     Снове в плитчините

                     На мъртвите си редове

                     Неврони

                     И мигове

 

                     Еволюира

                     В оскъдния порив

                     На сърдечните си ритми

 

                     Пледира за своя

                     Безкомпромисен АЗ

                     И окъснява...

 

                     Горко му...

                     Горко на Вречения

                     Горко на Клетката

                     И Тъмничаря

                     Горко на жълтите листа...

 

                     Той пие...

                     Пие всеки спомен

                     Изпита страстната съдба

                     Отпива с грак на вълчи сватби

                     И парят белите цветя...

 

                     А той обича Я

                     Обича Я

                     Обича...

                     И сгушена в ръцете ТЯ

                     Съвсем безлюдно си отива...

 

                     Да...

                     Той ще я последва

                     ДА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... дано не съм права в усещанията си!

    Хубави думи, Джак!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...