30 мая 2013 г., 18:29

Ръце

1.2K 0 1

                     Потънал в долините на тази  

                     все по-хрупкава Самсара

                     Расте

                     зад бемчиците по ушите ù

 

                     Отпива

                     От жестоките устни на катетрите

                     Овързали гръдта ù

                     Пропит от сънища

                     Планети и луни

 

                     Грижлив

                     В ръцете 

                     На всеобщото утро

                     Гасне в тоновете 

                     На дрезгавия ù глас

 

                     Снове в плитчините

                     На мъртвите си редове

                     Неврони

                     И мигове

 

                     Еволюира

                     В оскъдния порив

                     На сърдечните си ритми

 

                     Пледира за своя

                     Безкомпромисен АЗ

                     И окъснява...

 

                     Горко му...

                     Горко на Вречения

                     Горко на Клетката

                     И Тъмничаря

                     Горко на жълтите листа...

 

                     Той пие...

                     Пие всеки спомен

                     Изпита страстната съдба

                     Отпива с грак на вълчи сватби

                     И парят белите цветя...

 

                     А той обича Я

                     Обича Я

                     Обича...

                     И сгушена в ръцете ТЯ

                     Съвсем безлюдно си отива...

 

                     Да...

                     Той ще я последва

                     ДА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... дано не съм права в усещанията си!

    Хубави думи, Джак!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...