25 feb 2008, 21:41

Ръцете на татко 

  Poesía
2050 0 15

Ръцете ти  миришат на бензин

и загорели са от него сякаш.

Поглеждам те, като към мен посягаш

да ме погалиш по детски от сърце.

Замислям се за твоите ръце

и мъчно става ми в душата -

как могат да говорят те

и да рисуват бръчки по челата?

Нима си, татко, вече остарял?

не ми се иска да повярвам още.

 Любов и всеотдайност  си ми дал,

затуй си, татко, бързо побелял...

Сега, когато се връщаш у дома,

от работа премръзнал, посинял,

в душата ми таи се скрита жал,

за тебе, татко, за твоите ръце...

Ах, тези силни бащински ръце...!

Благодаря ти, татко, за всичко от сърце!

1976г

 

 

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??