Ръцете на татко
Ръцете ти миришат на бензин
и загорели са от него сякаш.
Поглеждам те, като към мен посягаш
да ме погалиш по детски от сърце.
Замислям се за твоите ръце
и мъчно става ми в душата -
как могат да говорят те
и да рисуват бръчки по челата?
Нима си, татко, вече остарял?
не ми се иска да повярвам още.
Любов и всеотдайност си ми дал,
затуй си, татко, бързо побелял...
Сега, когато се връщаш у дома,
от работа премръзнал, посинял,
в душата ми таи се скрита жал,
за тебе, татко, за твоите ръце...
Ах, тези силни бащински ръце...!
Благодаря ти, татко, за всичко от сърце!
1976г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
