Ръцете на татко
Ръцете ти миришат на бензин
и загорели са от него сякаш.
Поглеждам те, като към мен посягаш
да ме погалиш по детски от сърце.
Замислям се за твоите ръце
и мъчно става ми в душата -
как могат да говорят те
и да рисуват бръчки по челата?
Нима си, татко, вече остарял?
не ми се иска да повярвам още.
Любов и всеотдайност си ми дал,
затуй си, татко, бързо побелял...
Сега, когато се връщаш у дома,
от работа премръзнал, посинял,
в душата ми таи се скрита жал,
за тебе, татко, за твоите ръце...
Ах, тези силни бащински ръце...!
Благодаря ти, татко, за всичко от сърце!
1976г
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
