Ръцете ти мъжки

Poesía » De amor

543 2 4

Ръцете ти мъжки големи,

които ме галят тъй нежно,

са гларусите до мен долетели,

от дунавските простори крайбрежни.

Душата ти-галеща щедро

и ласки, и плам, и утеха,

и обич, завинаги вечна

сърцето ми в себе си взеха.

18.06.2019г.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ditadita (Виктория Милчева)

Не съм казала, че сте злобен! Всеки има право на мнение...

2021-03-08T15:15:47+02:00
Anterez

Да, това си е моето виждане! И не изпитвам нужда да ви налагам своето мнение, а просто го споделям. Не бъркайте искрен със злобен.

2021-03-08T15:14:43+02:00
ditadita (Виктория Милчева)

Това е вашето виждане! Всеки има право на мнение..

2021-03-08T14:07:55+02:00
Anterez

Усеща се някаква бегла емоция, нищо повече. С тези "големи ръце, долетели като гларуси", по скоро си представям как някой ти удря звучен шамар със засилка?

2021-03-08T12:29:16+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0