Ръцете ти мъжки

Poesía » De amor

541 2 4

Ръцете ти мъжки големи,

които ме галят тъй нежно,

са гларусите до мен долетели,

от дунавските простори крайбрежни.

Душата ти-галеща щедро

и ласки, и плам, и утеха,

и обич, завинаги вечна

сърцето ми в себе си взеха.

18.06.2019г.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ditadita (Виктория Милчева)

Не съм казала, че сте злобен! Всеки има право на мнение...

2021-03-08T15:15:47+02:00
Anterez

Да, това си е моето виждане! И не изпитвам нужда да ви налагам своето мнение, а просто го споделям. Не бъркайте искрен със злобен.

2021-03-08T15:14:43+02:00
ditadita (Виктория Милчева)

Това е вашето виждане! Всеки има право на мнение..

2021-03-08T14:07:55+02:00
Anterez

Усеща се някаква бегла емоция, нищо повече. С тези "големи ръце, долетели като гларуси", по скоро си представям как някой ти удря звучен шамар със засилка?

2021-03-08T12:29:16+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0