Ръцете ти мъжки

Poesía » De amor

539 2 4

Ръцете ти мъжки големи,

които ме галят тъй нежно,

са гларусите до мен долетели,

от дунавските простори крайбрежни.

Душата ти-галеща щедро

и ласки, и плам, и утеха,

и обич, завинаги вечна

сърцето ми в себе си взеха.

18.06.2019г.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ditadita (Виктория Милчева)

Не съм казала, че сте злобен! Всеки има право на мнение...

2021-03-08T15:15:47+02:00
Anterez

Да, това си е моето виждане! И не изпитвам нужда да ви налагам своето мнение, а просто го споделям. Не бъркайте искрен със злобен.

2021-03-08T15:14:43+02:00
ditadita (Виктория Милчева)

Това е вашето виждане! Всеки има право на мнение..

2021-03-08T14:07:55+02:00
Anterez

Усеща се някаква бегла емоция, нищо повече. С тези "големи ръце, долетели като гларуси", по скоро си представям как някой ти удря звучен шамар със засилка?

2021-03-08T12:29:16+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0