Ръцете ти мъжки

Poesía » De amor

538 2 4

Ръцете ти мъжки големи,

които ме галят тъй нежно,

са гларусите до мен долетели,

от дунавските простори крайбрежни.

Душата ти-галеща щедро

и ласки, и плам, и утеха,

и обич, завинаги вечна

сърцето ми в себе си взеха.

18.06.2019г.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ditadita (Виктория Милчева)

Не съм казала, че сте злобен! Всеки има право на мнение...

2021-03-08T15:15:47+02:00
Anterez

Да, това си е моето виждане! И не изпитвам нужда да ви налагам своето мнение, а просто го споделям. Не бъркайте искрен със злобен.

2021-03-08T15:14:43+02:00
ditadita (Виктория Милчева)

Това е вашето виждане! Всеки има право на мнение..

2021-03-08T14:07:55+02:00
Anterez

Усеща се някаква бегла емоция, нищо повече. С тези "големи ръце, долетели като гларуси", по скоро си представям как някой ти удря звучен шамар със засилка?

2021-03-08T12:29:16+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0