Ръцете ти мъжки

Поезия » Любовна

536 2 4

Ръцете ти мъжки големи,

които ме галят тъй нежно,

са гларусите до мен долетели,

от дунавските простори крайбрежни.

Душата ти-галеща щедро

и ласки, и плам, и утеха,

и обич, завинаги вечна

сърцето ми в себе си взеха.

18.06.2019г.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ditadita (Виктория Милчева)

Не съм казала, че сте злобен! Всеки има право на мнение...

2021-03-08T15:15:47+02:00
Anterez

Да, това си е моето виждане! И не изпитвам нужда да ви налагам своето мнение, а просто го споделям. Не бъркайте искрен със злобен.

2021-03-08T15:14:43+02:00
ditadita (Виктория Милчева)

Това е вашето виждане! Всеки има право на мнение..

2021-03-08T14:07:55+02:00
Anterez

Усеща се някаква бегла емоция, нищо повече. С тези "големи ръце, долетели като гларуси", по скоро си представям как някой ти удря звучен шамар със засилка?

2021-03-08T12:29:16+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0