1 jul 2010, 13:46

Ръжди

  Poesía
982 0 15

Хилядите бройки щъкащи природно в земята

за стената заковавам с ръждив пирон

в средата.

А под синия воал ситни мравки бързичко сноват.

Тъпчат, гълтат, давят се, изплюват

и повторно го ядат.

Високомерно, с насмешка от високо вятър гледа.

Тъгува, вее и пирончетата стиска

... с китките си бледи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ми, струва ми се, че няма планове да млъква... ще дълбае под вълните някъде
  • Юли,нали Август няма да мълчи? Би означавало да се удави твърде рано?
  • Да не е обречен на безкрайност или на статичност... ?! Август мълчи... защо? Навярно е заспал на припек и му е изгорял гласът.
  • Кикот, плач... няма значение, важното е да не е обречен Август???
  • Да се разплита, да се разплита, ще останат само 2-ма и едно минало Кикот ли е...плач ли е? Юли??? :Д

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...