Ръжди

1.07.2010 г., 13:46 ч.

Поезия

873 0 15

Хилядите бройки щъкащи природно в земята
за стената заковавам с ръждив пирон
в средата.
А под синия воал ситни мравки бързичко сноват.
Тъпчат, гълтат, давят се, изплюват
и повторно го ядат.
Високомерно, с насмешка от високо вятър гледа.
Тъгува, вее и пирончетата стиска
... с китките си бледи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ръжди

Искате да прочетете повече?

Предложения