Ръжди

Поезия

978 0 15

Хилядите бройки щъкащи природно в земята

за стената заковавам с ръждив пирон

в средата.

А под синия воал ситни мравки бързичко сноват.

Тъпчат, гълтат, давят се, изплюват

и повторно го ядат.

Високомерно, с насмешка от високо вятър гледа.

Тъгува, вее и пирончетата стиска

... с китките си бледи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

wildo (Юли)

Ми, струва ми се, че няма планове да млъква... ще дълбае под вълните някъде

2010-07-01T17:44:58+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Юли,нали Август няма да мълчи? Би означавало да се удави твърде рано?

2010-07-01T17:41:31+03:00
stel88 (Стеляна)

Да не е обречен на безкрайност или на статичност... ?! Август мълчи... защо? Навярно е заспал на припек и му е изгорял гласът.

2010-07-01T17:37:15+03:00
wildo (Юли)

Кикот, плач... няма значение, важното е да не е обречен Август???

2010-07-01T17:30:41+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Да се разплита, да се разплита, ще останат само 2-ма и едно минало Кикот ли е...плач ли е? Юли??? :Д

2010-07-01T17:28:17+03:00