Jul 1, 2010, 1:46 PM

Ръжди

  Poetry
980 0 15

Хилядите бройки щъкащи природно в земята

за стената заковавам с ръждив пирон

в средата.

А под синия воал ситни мравки бързичко сноват.

Тъпчат, гълтат, давят се, изплюват

и повторно го ядат.

Високомерно, с насмешка от високо вятър гледа.

Тъгува, вее и пирончетата стиска

... с китките си бледи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ми, струва ми се, че няма планове да млъква... ще дълбае под вълните някъде
  • Юли,нали Август няма да мълчи? Би означавало да се удави твърде рано?
  • Да не е обречен на безкрайност или на статичност... ?! Август мълчи... защо? Навярно е заспал на припек и му е изгорял гласът.
  • Кикот, плач... няма значение, важното е да не е обречен Август???
  • Да се разплита, да се разплита, ще останат само 2-ма и едно минало Кикот ли е...плач ли е? Юли??? :Д

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...