2 mar 2012, 21:22

Ръководство за освирепяване в България

  Poesía
901 0 6

Радиофар е за нас Ереван

и арменският поп - негов светъл пророк.

Това е България - просто кофти зандан,

възроден “Алкатраз”, забравен от Бог...

Бъхтиш до тъмно, в тръстиката сврян,

по-сив от сърцето на сив кардинал,

трудът ти е бонус за някой без свян,

от твоите залци залудо си дал.

С години се бориш за купчинка вещи,

гушваш чемшира след стрес и униние.

Тичат до близката църква за свещи,

остарели без време, печални роднини.

Сърфират децата безпаметно в нета,

дигитално приспани с оптично коварство.

Скоро тези изворно чисти до вчера хлапета

се превръщат в слуги на Подземното царство.

„Бързи и яростни” цепят простора

със своите буйни, железни коне.

Законът, уви, е направен за хора.

Диваци, газете ни с доблест поне!

Радостно рипат цените нагоре,

за жалост, такъв е Световният план.

Арменският поп под носа си мърмори,

захвърлен в тъмница на кофти зандан...

“Алкатраз” е притихнал, забравен от Бог,

догарят в безсилие ланските свещи.

Звярът пристъпя – единствен пророк,

а трите шестици изгряват зловещо...

 

Кирето, 02.03.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко си прав!За бонусите и за всичко останало .Поклон!
  • Поздрави на всички родолюбци и честит празник!
    Имаме възможността да живеем в прекрасна страна, която бива подложена на нечувано ограбление. Народът е непрекъснато притискан до стената от икономическа преса, духът ни, е съзнателно смазван "отвън", но аз твърдо вярвам в стеремежа на всеки прогресивен ум, да твори и работи спокойно и да създава не само материални блага, но и да произвежда нови духовни ценности. В това е за мен смисълът на цялата Свобода...
  • Повече от мъка извира от тези силни стихове...
  • Така е. Иначе, казват, духом сме свободни(((
  • истинско

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...