13 jun 2006, 1:06

с...

  Poesía
1.1K 0 1

С.....

 

С ръце на художник и поглед на мечтател,

с очи на хищник и форми на велик ваятел!

 

С душата на невинното дете,                                                                                                            
 
с прикрито и ранимо сърце...

 

Със силата на проникващи през облаци лъчи,

С тайнствеността на вятъра, който в клоните шепти...

 

Със свободата на океанска косатка

Със сърдечна и силна хватка!

 

С коси весело и симпатично разпиляни

С  устни от мед съвършено изтъкани!

 

С нежна кожа на малка принцеса

С усмивка на безбожно красива стюардеса!

 

Със свенливостта на градинска фрезия

с далечността ти от засукана поезия!

 

С възхищение от формата на нещата

С деликатността на утрото в росата!

 

И.....с още доста неща,

но смятам тук да спра!

 

                                                                     13.06.2006г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бобчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...