12 abr 2010, 0:07

С аромат на приказност

  Poesía » Otra
724 0 2

Приказно ухание се рее

с плавност из наситено зелената трева –

теменуги, люляци и лайка.

Отразена пурпурно-златиста свобода.

 

И мъхове, и гъби зеленеят,

помилвани греховно от звездната роса.

И горски ягоди се червенеят

в тази няма утрин, позлатена от деня.

 

Пак пеят славеи и бухали

във горските пространства на света

и плуват нежни водорасли

във водните пространства през нощта.

 

А вечер, тихичко, във долината

отекват песните на ветровете.

Люлеят за приспиване листата

сълзите, ронени от вековете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...