Apr 12, 2010, 12:07 AM

С аромат на приказност

  Poetry » Other
713 0 2

Приказно ухание се рее

с плавност из наситено зелената трева –

теменуги, люляци и лайка.

Отразена пурпурно-златиста свобода.

 

И мъхове, и гъби зеленеят,

помилвани греховно от звездната роса.

И горски ягоди се червенеят

в тази няма утрин, позлатена от деня.

 

Пак пеят славеи и бухали

във горските пространства на света

и плуват нежни водорасли

във водните пространства през нощта.

 

А вечер, тихичко, във долината

отекват песните на ветровете.

Люлеят за приспиване листата

сълзите, ронени от вековете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...