Apr 12, 2010, 12:07 AM

С аромат на приказност

  Poetry » Other
718 0 2

Приказно ухание се рее

с плавност из наситено зелената трева –

теменуги, люляци и лайка.

Отразена пурпурно-златиста свобода.

 

И мъхове, и гъби зеленеят,

помилвани греховно от звездната роса.

И горски ягоди се червенеят

в тази няма утрин, позлатена от деня.

 

Пак пеят славеи и бухали

във горските пространства на света

и плуват нежни водорасли

във водните пространства през нощта.

 

А вечер, тихичко, във долината

отекват песните на ветровете.

Люлеят за приспиване листата

сълзите, ронени от вековете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...