С баба на седянка

Poesía » Para niños

701 0 2

Отидох с баба на седянка.

Аз мислех си:

- Ще поседиме със съседите на сянка.

А то работихме до мръкване задружно,

да питате дали ми беше трудно,

не е нужно.

Стопаните накрая ни гостиха,

изпяхме всички песен тиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojenski (Иван Иванов)

Много сте умна, Милена! Винаги се радвам на вашите мъдри забележки...

2013-01-13T15:50:30+02:00
milena611 (Милена Петрова)

Не е необходимо да си поет, за да си мислиш наивно, че в едно стихотвоpение, щом има pима, всичко е наpед.

2012-10-12T22:48:31+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0