Часовникът върти стрелките,
Един след друг топят се дните,
Сезони четири се гонят,
Ту цвят посипват, ту пясък ронят
И както стелят се листата,
Тъй снежна става в миг земята...
Раждаме се без да искаме,
Осъдени от плътта да сме притискани,
Жадно първия дъх си поемаме,
До края искаме от живота да вземаме...
Един ден просто се обръщаме,
Назаем взетото трябва да връщаме...
Днес е ден съвсем обикновен,
Един от многото, НО твой рожден,
Нека ти благодаря сега, любими,
за мен е празник всеки ден, във който теб те има...
!
© Дарена Todos los derechos reservados