С БОЛКА
На татко пътят се прекъсна,
ей тъй внезапно и без време.
И Михаил, архангелът небесен,
дойде душата му да вземе.
Затулихме огледалата,
на изток извиси се огън –
да бъде светло на душата ти,
за мене, татко, не си ти спомен.
Обичаше живота, тате,
но знаеше, че в тежък час
веднъж ще покоси съдбата
и твоите светещи крила.
Заспал под калната земя,
о, татко, нима си се замислял,
че толкоз бърза е смъртта,
отнела ти духа пречисти.
........................................................
Небето цяла вечер сълзи ля –
в тревата росна се затича
и славейчето малко, дето пя,
че винаги ще те обича!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
