Меричка (Мери Попинз)
718 2544
14 jun 2006, 22:19

С БОЛКА 

  Poesía
583 0 5


На татко пътят се прекъсна,
ей тъй внезапно и без време.
И Михаил, архангелът небесен,
дойде душата му да вземе.

Затулихме огледалата,
на изток извиси се огън –
да бъде светло на душата ти,
за мене, татко, не си ти спомен.

Обичаше живота, тате,
но знаеше, че в тежък час
веднъж ще покоси съдбата
и твоите светещи крила.

Заспал под калната земя,
о, татко, нима си се замислял,
че толкоз бърза е смъртта,
отнела ти духа пречисти.

........................................................

Небето цяла вечер сълзи ля –
в тревата росна се затича
и славейчето малко, дето пя,
че винаги ще те обича!

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??