Jun 14, 2006, 10:19 PM

С БОЛКА 

  Poetry
603 0 5


На татко пътят се прекъсна,
ей тъй внезапно и без време.
И Михаил, архангелът небесен,
дойде душата му да вземе.

Затулихме огледалата,
на изток извиси се огън –
да бъде светло на душата ти,
за мене, татко, не си ти спомен.

Обичаше живота, тате,
но знаеше, че в тежък час
веднъж ще покоси съдбата
и твоите светещи крила.

Заспал под калната земя,
о, татко, нима си се замислял,
че толкоз бърза е смъртта,
отнела ти духа пречисти.

........................................................

Небето цяла вечер сълзи ля –
в тревата росна се затича
и славейчето малко, дето пя,
че винаги ще те обича!

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??