Fabiana (Галя Николова)
216 821
21 abr 2005, 13:59

С досада всичко ми тежи 

  Poesía
1048 0 5

Животът ми търкулна се
по стълбата надолу
като олюскано
от дълга употреба
метално канче -
празно, подрънкващо
по стъпалата.
Прокарвам пръсти
през косите посипани
от сребърния прах
на времето
и мисля си -
назад да се обръщам
няма смисъл,
но все поглеждам
и ръчкам спомени
като с ръжен.
Изравям стари битки
още тлеещи
и живите им въглени
все още ме горят.
Усмивки минали редят се
като бели кринове,
описващи дъга.
Изпуснала съм
много влакове,
мигове неизживяни
разпиляла съм -
разсипница изхвърлила
златните монети.

Напред в безкрайността
на времето не искам
да поглеждам,
не зная бъдеще
дали ми принадлежи,
живея ден за ден
от грижите обгърната
и всичко със досада ми тежи
и планове за бъдещето
не смея да разстилам.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разлисти ги тия планове - по-хубаво ще бъде не мислиш ли?!
  • Благодаря ви!
  • Споделям го с поздрав
  • И аз го изживявам Галенце...и съм го описвала...но бъдещето е напред...хубавото още не се е случило!Ще чакаме,мила!
  • Кризата на 40-те,аз се чувствам по същия начин,но все си мисля -вратичка трябва да има...Сигурна съм ще я отрием.

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??