С досада всичко ми тежи
Животът ми търкулна се
по стълбата надолу
като олюскано
от дълга употреба
метално канче -
празно, подрънкващо
по стъпалата.
Прокарвам пръсти
през косите посипани
от сребърния прах
на времето
и мисля си -
назад да се обръщам
няма смисъл,
но все поглеждам
и ръчкам спомени
като с ръжен.
Изравям стари битки
още тлеещи
и живите им въглени
все още ме горят.
Усмивки минали редят се
като бели кринове,
описващи дъга.
Изпуснала съм
много влакове,
мигове неизживяни
разпиляла съм -
разсипница изхвърлила
златните монети.
Напред в безкрайността
на времето не искам
да поглеждам,
не зная бъдеще
дали ми принадлежи,
живея ден за ден
от грижите обгърната
и всичко със досада ми тежи
и планове за бъдещето
не смея да разстилам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
