Как започна всичко,

така и не разбрах.

С думи чувствата

не се описват, а

словата свършват там,

където сърцето диктува мисли.

В очите ти потайни,

хиляди неща прочетох аз.

Понякога истории ми разказваха,

друг път ветрове и урагани

безспирно виеха в тях.

За щастие говореха,

за любов и истински неща.

И дълбоко в тях откривах

някаква тъга.

Така и не разбрах

защо загнездена е там.

Очите ти потайни

ми казаха толкова неща.

Може би не ми повярва,

може би за теб

все още съм дете.

Но истината

проста е.

Толкоз много, че

няма вече накъде.

Усещам, че си

част от мен.

Сякаш винаги

познавала съм те.

Сякаш винаги

била съм с теб,

без да се разделяме.

Едва ли се описва с думи

полетът на две души.

Полет толкова невероятен!

Все едно аз съм ти

или ти си аз.

Все едно, нали?

В гърдите ти тупти

едно сърце с нежност

на дете.

Едно добро сърце,

което ме плени.

Толкоз смело и

плахо същевременно,

обличливо и

изпълнено с вяра и мечти.

Нуждаещо се от подкрепа,

сила и разбиране...

Под строгата си

външност всичко

как си скрил?

Не знам, но

те моля,

ЗАПАЗИ ГО!

Мислите ми объркани

като есенни листа летят,

а исках да ти кажа

още толкова неща...

Мълчанието ти 

по-красноречиво е от хиляди слова.

И знам, че без думи

по-ясно ще ме разбереш.

Затова оставям се

на чувствата

и яростния им метеж.