13 feb 2022, 17:50

С душа на Каин ще търся прошката на Авел

  Poesía » Otra
723 0 1

С душа на Каин ще търся прошката на Авел
Светица - никога, най-много грешник! 
Казаха, че трябвало е да съм знаела 
как мъката погубва своя пленник!

 

Животът питам има ли си дъно,
което мога вече да ударя?
Или до сетен дъх ще падам бавно
все повече отвъд безкрая.....

 

Но страданието удря бавно, 
и не зачита чуждо мнение,
не призна дори изтекла давност,
и жестоко ме осъди на безвремие. 

 

Кръвта във вените изсъхна,
а душата станала на прах, 
сърцето от рани издъхна
очите потънаха в мрак!

 

И всички казваха ми  "Дишай!",
но не знаят - въздух няма откъде..
дробовете пълни с истини, които
бурно давят ме в това  море.

 

И гледах как свещта изгаря,
но не можех да я спра,
нямам дребни за Лодкаря-
да ме пренесе отвъд Света

 

И тук ще трябва да остана - 
между живота и смъртта,
Наново да започна - сили нямам
Във мен останала е Тишина...

 

И вече губя цветовете, 
имам само две ръце
с които моля Бог и тебе,
да се върнеш ти, Сърце!

 

Жива, мъртва - разлика въобще..
има ли или едно и също е?! 
Ще бъде ли поне веднъж това небе,
и за мен отворено...или пък късно е ?!       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добрата новина е че се замисляш и търсиш, а който търси, ще намери

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...