С дъх на ирландско уиски
ухаят безоблачни дни,
проклинам живота прокиснал,
измамните нощни луни,
които се реят далече,
с дъх на неравна печал,
в рани, до кръв разсъблечен
потъвам в безжалостна кал,
до дъно изгълтал безследно
чиния безоблачни дни,
докато гаснат безредно
измамните нощни луни.
С дъх на ирландско уиски
потеглям на път, възроден,
цветя до гърдите притиснал,
озарен, окрилен, вдъхновен.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados