С дъх на ирландско уиски
ухаят безоблачни дни,
проклинам живота прокиснал,
измамните нощни луни,
които се реят далече,
с дъх на неравна печал,
в рани, до кръв разсъблечен
потъвам в безжалостна кал,
до дъно изгълтал безследно
чиния безоблачни дни,
докато гаснат безредно
измамните нощни луни.
С дъх на ирландско уиски
потеглям на път, възроден,
цветя до гърдите притиснал,
озарен, окрилен, вдъхновен.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
