Уморена е нашата къща
и мирише на спарени въглени.
Тя почти не очаква завръщане,
а прегръща стените си ъглови.
Колко пъти разделяше времето
на „преди” и „след” нашите пътища...
Няма кой да изтрие следите ни
от прозрачната памет на къщата.
Тя попиваше виното, гозбите
и искрата в окото на празника.
И старателно всичко оглозгваше –
от критичните думи - до раните. ...