elenabili (Елена Биларева)
298 2386
19.03.2014 г., 22:42 ч.

С дъх на очакване 

  Поезия
544 0 7

Уморена е нашата къща

и мирише на спарени въглени.

Тя почти не очаква завръщане,

а прегръща стените си ъглови.

Колко пъти разделяше времето

на „преди” и „след” нашите пътища...

Няма кой да изтрие следите ни

от прозрачната памет на къщата.

Тя попиваше виното, гозбите

и искрата в окото на празника.

И старателно всичко оглозгваше –

от критичните думи - до раните.

Тя живее със спомен за музика,

от която се ражда спасение.

Но кепенците вече са спуснати.

Няма време. И няма значение.

А сме вече безименни. Пръснати.

И поисквам да бяхме останали.

Една къща въздиша на пръсти...

И очаква да падне таванът.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??