3 abr 2011, 21:36

С един живот

  Poesía » Otra
581 0 1

 

 

       На твоята любов привидна

       повярвах аз за първи път

       и тръгнах с теб, така наивна,

       поведе ме накрай светът.

 

       Ти обещаваше ми вечност,

       небето с всичките звезди

       и обич чак докрай, и нежност,

       и най-красивите мечти.

 

       Неопитна и доверчива,

       лъжите ти не долових,

       но пих от чашата горчива,

       с един разбит живот платих.

 

       Сега съм вече предпазлива

       и мисля си, че поумнях.

       Но близките си нараних

       и все далеч от тях живях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много тъжно,но истинско..стихът ти ме трогна поздрави Илко

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....