3 abr 2011, 21:36

С един живот

  Poesía » Otra
582 0 1

 

 

       На твоята любов привидна

       повярвах аз за първи път

       и тръгнах с теб, така наивна,

       поведе ме накрай светът.

 

       Ти обещаваше ми вечност,

       небето с всичките звезди

       и обич чак докрай, и нежност,

       и най-красивите мечти.

 

       Неопитна и доверчива,

       лъжите ти не долових,

       но пих от чашата горчива,

       с един разбит живот платих.

 

       Сега съм вече предпазлива

       и мисля си, че поумнях.

       Но близките си нараних

       и все далеч от тях живях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много тъжно,но истинско..стихът ти ме трогна поздрави Илко

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....