На твоята любов привидна
повярвах аз за първи път
и тръгнах с теб, така наивна,
поведе ме накрай светът.
Ти обещаваше ми вечност,
небето с всичките звезди
и обич чак докрай, и нежност,
и най-красивите мечти.
Неопитна и доверчива,
лъжите ти не долових,
но пих от чашата горчива,
с един разбит живот платих.
Сега съм вече предпазлива
и мисля си, че поумнях.
Но близките си нараних
и все далеч от тях живях.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados