3 апр. 2011 г., 21:36

С един живот

586 0 1

 

 

       На твоята любов привидна

       повярвах аз за първи път

       и тръгнах с теб, така наивна,

       поведе ме накрай светът.

 

       Ти обещаваше ми вечност,

       небето с всичките звезди

       и обич чак докрай, и нежност,

       и най-красивите мечти.

 

       Неопитна и доверчива,

       лъжите ти не долових,

       но пих от чашата горчива,

       с един разбит живот платих.

 

       Сега съм вече предпазлива

       и мисля си, че поумнях.

       Но близките си нараних

       и все далеч от тях живях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много тъжно,но истинско..стихът ти ме трогна поздрави Илко

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...