3 апр. 2011 г., 21:36

С един живот

580 0 1

 

 

       На твоята любов привидна

       повярвах аз за първи път

       и тръгнах с теб, така наивна,

       поведе ме накрай светът.

 

       Ти обещаваше ми вечност,

       небето с всичките звезди

       и обич чак докрай, и нежност,

       и най-красивите мечти.

 

       Неопитна и доверчива,

       лъжите ти не долових,

       но пих от чашата горчива,

       с един разбит живот платих.

 

       Сега съм вече предпазлива

       и мисля си, че поумнях.

       Но близките си нараних

       и все далеч от тях живях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много тъжно,но истинско..стихът ти ме трогна поздрави Илко

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...