3.04.2011 г., 21:36

С един живот

579 0 1

 

 

       На твоята любов привидна

       повярвах аз за първи път

       и тръгнах с теб, така наивна,

       поведе ме накрай светът.

 

       Ти обещаваше ми вечност,

       небето с всичките звезди

       и обич чак докрай, и нежност,

       и най-красивите мечти.

 

       Неопитна и доверчива,

       лъжите ти не долових,

       но пих от чашата горчива,

       с един разбит живот платих.

 

       Сега съм вече предпазлива

       и мисля си, че поумнях.

       Но близките си нараних

       и все далеч от тях живях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много тъжно,но истинско..стихът ти ме трогна поздрави Илко

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...